За мостове

  

« От  всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното са мостовете»( Иво Андрич)

          Обичам мостовете…. За мен те в най-голяма степен олицетворяват хуманизма в най-същностната му проява – свързаността. Винаги съм се чувствала странно привлечена от едно от чудните изображения върху първия мост в живота ми- този на Кольо Фичето върху река Янтра при Бяла. Майсторът е изваял в средата на моста нимфа наяда, пазителка на изворите и водите, покровителка на песните, полубезсмъртно полубожество, в чест на което древните не са издигали храмове, но затова пък са  принасяли мед и мляко….А от двете страни, като непреклонни охранители – грифонът и лъвът… Каква идея е вградил самоукият майстор Колю Фичето в наядата – точно в средата на толкова важния за империята мост , та да пребъде творението му над буйната река…. Кой да ми каже….Може би е посочил пътя към свободата – във вярата и мъдростта, в силата и решителността, въплътени в сложните и многозначни охранители на наядата…. Гледам строгото лице на девойката, целеустременият й някъде надалеч поглед и си мисля за моите мостове, дето изграждах и сигурно разрушавах през годините! Мостовете между миналото и бъдещето, между диалекта и съвременния език, между родината и чужбината, между текста и възприятието му, между мечтата и илюзията…. Бих искала « Мостове» да се превърне в пространство на свързаността, така както мостът на родния ми град е свързал грифона, нимфата наяда и лъва в гирляндата на извитите си сводове …. Надавям се на неговите виртуални страници да бъдат съграждани :  мостовете на познанието и себепознанието, мостове към ученика, към изкуството и литературата, към усмивката и тихата тъга, към благодарността и към родината…