Училището

 

      Училището е мястото, което човечеството е създало, за да предава своя опит на следващите поколения. Училище  – мъчилище го нарича народът понякога, разбирайки мъките на познанието, а може би  и отворената пропаст между него и живота.

 В Училището  човекът за първи път осъзнава собствената си самота и  едновременно с това невъзможността да бъде сам. То е пространството, където той се изправя срещу човешката джунгла и я преодолява с присъствие и слово. Училището е включване на човека в историята…

     Винаги съм искала училището да бъде място за самопознание и истинско израстване на младата личност – място, където тя се учи да живее и общува с другите, да съпреживява, да разбира, да твори, да стимулира и постоянно  да задоволява любопитството си – да търси, да задава въпроси…  И да разбира, че те  невинаги имат еднозначен отговор, че понякога нямат…

  Училището  е призвано да  учи човека  да мисли…  Мисълта е свобода…. И  училището трябва да бъде място на свободата… Но не е – и до днес то е строго йерархизирана институция, има задължителна учебна програма. Оценява хората твърде несъвършено. И учителят и учениците са свързани в общата верига на  наложената необходимост знанията и уменията  да се измерват с оценки, от които да зависи някакво имагинерно бъдеще….

  Този факт превръща училището в „затвор“, в място  на несвобода… А може  да бъде празнична територия, върху която се съграждат символните пространства на националния и общочовешкия свят. Пространство на комуникация, в което заедно хората  търсят  своите истини и ги проблематизират непрекъснато…

    Тук ще пишем за уроците, за празниците, за съвместното ни писане и творчество… т.е. за свободата в Училището.


Затъпяването – скритата цел на държавното образование !?

За изгубената родина и изчезващата ни съвест.