За мене

 

P1151986

Сериозно  за мене си…..

       Да, да…. знам,че се пише  «за себе си»… Ама и Балан[1], така едно време си написа автобиграфията и е добре да следваме авторитети…

      Много ми е трудно да напиша нещо сама за себе си…. Нямам кой знае какво хубаво да напиша. Сигурно щеше да бъде по-добре да дам на приятелите си, дето ме подкокоросаха за това писане на блог, че да ме видел света…Не знам какво ще  ми гледа този свят. Да си гледа колкото  ще себе си, щото мене светът хич не ми се харесва …Отворил е едни уста от лакомия – ще се погълне сам, ще си се самоприседне….Та не за света ще се показвам аз, ами за тези, дето малко или много са като мен… – макар да не им харесва света, тревожат  се за него…  Да си се подкрепяме по  нанагорнището му…  Сигурно това ще ви заприлича малко на донкихотовска история…Навремето  колега математик така ми беше рекъл: « Ти си един донкихот в рокля» …И сигурно е бил прав…Щото след толкова блъсък и бой – все тая…

И как да е друга, като съм  естествена блондинка  и даскалица едновременно – със сложен алергичен синдром…SLP (студ, лъжи и простотия).От само себе си  се разбира, че в такова съчетание, не мога да съм и особено умна. То само едното стига… В гимназията  мой съученик(днес виден алкохолен бизнесмен) казваше : «Къде сте видели зелен кон и умен даскал.» А родителите му – и двамата   даскали…Та той съвършено правилно изрази общественото мнение за ума на даскалите…

Щото обществото от Платоново време до днес  все някак си пo го тегли  към поданичество, а не към гражданство….та много-много за умни не смята даскалите си…. И затова пo си прилича на махала, а не на….ама хайде….. А и умните американци с право казват –«Като си умен, къде  са ти парите?»…Ами няма ги, не ги знам къде са…

Като умря любимият ми актьор Велко Кънев, разбрах,че последната му роля била на един даскал, дето избил половината си  ученици в клас, понеже докато им говорел за литература, го зяпали с празни погледи и изнасилили учителката в час по история  –  ей тъй, за няма нищо….Та ме вълнува даскалската съдба, съчетана с тази на майката и жената като човек,  ако  изобщо някой вярва, че  жената даскал е човек …

Освен това в един  от моите картони пише, че съм и доктор…Докторите станаха много в държавицата ни и то се вижда до какво дередже я докараха, бедната…Само за припомняне… – д-р Жельо Желев, д-р Георги Първанов,  доц.д-р Иван Костов, д-р Ахмед Доган,  д-р Сергей Станишев,  и накрая –  д-р Бойко Борисов. «Д-р»-то на последния упорито се крие от народа, че да не му пострада имиджът на премиера, щото той  си знае,че народецът му много-много недолюбва уч`ените(Вж.Бай Ганьо за учените…) Е…аз къде съм седнала да се меря с нивото на гореспоменатите наши управници, но явно и на домочадието ми, моето «д-р» му се отрази зле. Особено като ми вдигнаха даскалската заплата заради д-р-то с 4 лева… Та  и моите двама лунгури[2] у дома, казаха, че такава лудост – даскал и доктор се срещала много рядко и тя трябвало да се покаже на света за предупреждение и назидание…Да не му хрумва на някого да я повтаря…Макар че то лудостта си е силно заразителна и подочувам оттук- оттам, че и други се гласят да я повторят – я със същото, я с друго подобно, все тая….  Хайде, холан, това ми харесва, щото никак не е за предпочитане единичната лудост…Все по-леко  ще е около теб да пърполи с криле още някоя бяла врана, после още някоя… и  така…взело, че станало ято…

Човекът, като си е в ятото,  по-добре се чувства…Щото  хора от гореспоменатия сорт са  и без всякакво уважение към йерархиите в  махалата(т.е. в обществото). Пет пари не дават, че еди- кой си бил еди- що си…. което им създава проблеми всякакви… А пък ония, дето се йерархереят, постоянно се трудят да им показват къде им е мястото…(на нас, де, дето сме без уважението и полагающото се чинопочитание…) Откъде се взе всичкото това и у мене – неизвестно[3]….Не ще да е от мама и тате –  те яко ме строяваха навремето си и ред и дисциплина у дома си имаше…Нещо, което аз в моята къща никак не успявам да въдворя, и всеки си прави, каквото си ще…Ама то и поколението сега друго…Та и за това поколение се тревожа аз с моята си свръхемоционалност и за него съм се загрижила, което ми подсказва,че …А бе…. това никак не искам да го мисля….

По-добре си е така – блондинка, синеока, неорганизирана, разсеяна, завеяна….. По на младост ми прилича…. Даскалицата….?!   Да я наврем някъде, да я понатиснем…. Че кога почнем някоя лудост, дето на блондинкина прилича – да не си подава главата и да не знае много…..

И както казват моите бесарабски приятели…. «Синкуту жа бъди убоу»….

 

 


[1] Вж. Балан, Александър Теодоров, Книга за мене си, С. 1988

 

[2] Лунгур – любимата ми дума за подрастващото същество, т.е. голямо порасло на бой, ама акълът му….ей тоничко….

 

[3] Приписвам известна вина за горното на класната си Атанаска Петрова и на софийските си професори, Господ да  поживи живите, а на мъртвите, както си е решил да въздаде…