За литературата

Казват, че литературата е дом за самотни души… Не съм съгласна – тя е дом за грамотни души…Неслучайно „литература“ е означавало учене от книгите….Древните мислители са виждали в писаното слово път към безсмъртието – като Гилгамеш те търсели връзка между видимия и невидимия свят.

Книгата във всичките си варианти е най-великото постижение на цивилизацията и най-успешният опит на човека да надмогне времето и пространството, да постигне непостижимото – памет и безсмъртие… Какъв по-добър начин за бягство в по-красиви светове, за пътуване в отдавна отминали или бъдещи времена ?!

Човешкият живот е ограничен от времето и пространството, а книгата е обезсмъртила универсален и уникален човешки опит, който може да ни бъде полезен, да ни подкрепя и възвисява…

Четящият човек знае, че нищо не започва от него, но също и че от него зависи светът да стане по-уютен… Литературата е индивидуално приключение и като четене и като създаване, но тя е преди всичко приобщаване към света на другите хора…Опитът да се чете литература е процес, който изисква съпричастие. Според Лотман това е творчески процес, в който автор и читател заедно изграждат един различен свят. Колкото читатели, толкова и различни светове. Да опишеш, да разкриеш своя различен свят, породен от срещата си със света на автора е сложен творчески процес, които в науката за литературата наричат интерпретативен дискурс, т.е. нещо, което описва другите творчески светове – тези на читателя сътворец.

В тази рубрика ще правим точно това – ще четем книги – Вие и аз. И ще съграждаме заедно с авторите им своите уникални светове.

Заб. В тази рубрика, освен пряк достъп до мои текстове, ще може да се четат и статии на други автори чрез посочване на линк или поместване.

Похвално слово за българското слово от Петър Увалиев

Простете ми. Пръв аз съзнавам – и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой…

Continue reading →

БОТЕВИЯТ И СЛАВЕЙКОВИЯТ ЕВРОПЕИЗЪМ

Три века след първия журналист на Европа – Еразъм Ротердамски и неговата “Възхвала на глупостта”, интелектуалният и поетически гений  на бъргарското…

Continue reading →

Апогеят на словото ( взаимодействие на поезия и публицистика в творчеството на Ботев и Славейков)

"Ботев има сакраментално,  свещено отношение към словото, към думата и издуманото" (Жечев 1976: 75). Късното българско възраждане преобръща основните словесни комуникативни…

Continue reading →